Двете гигантски лъжи на Вашингтон - руската инвазия е изцяло непровокирана, а Украйна е бастион на свободата
Следвайте " Гласове " в
Автор: Тед Галън Карпентър, t
Войнстващите бранители на Украйна може да се изненадат от антидемократичните трендове в страната
Американските водачи натрупаха дълъг лист с измами по отношение на интернационалните цели на Вашингтон и естеството на американските задгранични цели. Скромни и даже оскъдни закани и разстройства се трансфораха в хипотетични екзистенциални закани за сигурността на Америка, както и в закани за районния и международен ред, съгласно претрупаните пропагандни разкази на Вашингтон. В допълнение, голям брой администрации рутинно изпират досиетата на властнически другарски режими. По този метод автократи като никарагуанският Анастасио Сомоса Дебайле, египетският Хосни Мубарак и ужасяващи екстремисти като сирийските сунитски джихадисти – всички те станаха почетни членове на „ Свободния свят “.
И двата съставния елемент са налични в актуалната акция на дезинформация на Вашингтон по отношение на войната в Украйна. Два лъжливи аргумента в пропагандата на Съединени американски щати са толкоз явни, че стоят като великански неистини. Първата неистина е, че войната на Русия в Украйна е изцяло непровокирана. Нищо, което Украйна, Съединените щати или НАТО са създали, не е заплашвало Русия, гласи тази история, или пък асъдействало и минимум за сегашната кървава покруса. Втората неистина е, че Украйна е демократична, демократична страна, която със самото си битие като модел в съседство с Русия ужасява Владимир Путин и неговия вътрешен кръг от властнически олигарси.
В първичното си изказване от Белия дом президентът Байдън съобщи непосредствено, че съветската инвазия е била „ непровокирана и неоправдана “. На идващия ден той разказа офанзивата като брутално нахлуване над народа на Украйна, " без провокация, без опрощение, без нужда. “ „ Непровокираната “ мантра скоро стана съществена част от разказа, оповестяван от администрацията и нейните съдружници в новинарските медии и външната политика.
Критиките към съветските военни дейности като брутални и несъразмерни са изцяло оправдани, само че аргументът, че са били напълно непровокирани е подвеждащ в най-хубавия случай и откровена неистина в най-лошия. Уважавани анализатори предупреждаваха в продължение на повече от четвърт век, че разширение на НАТО на Изток към границите на Русия ще се приключи зле, без значение кой ръководи в Москва, защото това е по своята същина заплашително и нарушаващо значими съветски ползи. Множество американски администрации обаче неглижираха тези рекомендации за нерешителност. Всъщност политическите законодатели в ръководствата на Буш, Обама, Тръмп и Байдън продължиха да натискат за присъединение на Украйна в НАТО, макар повтарящите се и непрекъснато възходящи предизвестия от Кремъл, че сходна стъпка ще пресече алената линия и ще провокира рецесия.
Критиците, които се осмелиха да заявят, че сходни дейности на Запада съставляват неразумна провокация и са голям фактор при срутва на връзките сред Изтока и Запада, бяха подложени на обстрел от клеветници, отпред с администрацията на Байдън. Любимото обвиняване против тях е, че повтарят „ опорните точки на Путин “. Историческите архиви обаче съдържат изобилни доказателства против сходни опростенчески клюки.
По-софистицираните поддръжници на тезата, че Съединените щати и НАТО не са създали нищо, с което да предизвикат Русия, настояват, че не е имало реалистични изгледи Украйна да се причисли към алианса още дълги години, в случай че въобще се причисли, тъй че Путин не е имал причина да се тревожи. Тези причини комфортно заобикалят въпроса, че Москва не просто възразяваше Украйна да получи участие в НАТО, само че доста по-съществено – съветските водачи възразяваха Украйна да стане боен запас на НАТО, без значение дали в изискванията на официално участие или не.
Това е значима разлика, тъй като западното оръжие се изля в страната, военни от Съединените щати образоваха украински военни и разследващи сили, а също и въоръжени сили на Съединените щати организираха взаимни учения с украински военни елементи, по този начин както и със силите на други натовски страни. Има даже надеждни доказателства, че американски и украински разузнавачи са провели взаимни хакерски атаки против съветски цели. Да се твърди, че сходни дейности не съставляват голяма провокация е надълбоко подмолно.
Толкова за първата неистина. Сега за втората.
Координираният агитационен обстрел от администрацията и нейните идеологически съдружници упорства, че Украйна е бастион на свободата и демокрацията, който в този момент е атакуван от бруталния властнически комшия. Бившият шеф на сектор на Централно разузнавателно управление на САЩ Дан Хофман съобщи, че „ това, което плаши Владимир Путин в сърцевината на този спор е демокрацията. “ И добави, че „ Путин не може да понесе народна власт на своята граница с рускоговорящо население и търговски връзки с Европа. “
В най-хубавия случай този мотив е единствено на половина правилен. Русия е агресорът в актуалната война и няма подозрение, че Русия е мръсна, властническа страна. Демокрацията в тази страна умира от мудна гибел в продължение на двадесет години в ръцете на Путин.
Обаче концепцията, че Украйна е народна власт – още повече демократична народна власт – е опровергана от обширни обстоятелства. Дори и в ранните години след „ революцията на Майдана “, имаше голям брой терзания по отношение на държанието на Киев. Новото държавно управление на Петро Порошенко вкара тежка цензура, преследваше и даже затваряше критиците на режима, обстрелваше цивилното население в сепаратистките Донецк и Луганск и продължаваше систематичната корупция, която прояждаше Украйна, откогато беше станала самостоятелна през 1991 година. Тези трендове продължиха и при настоящия президент Володимир Зеленски.
Погледнато строго по стандартите за корупция и политическа независимост, Украйна не беше демократична народна власт даже и преди войната с Русия да стартира. Годишният отчет за корупция на Трансперънси интернешънъл, оповестен при започване на 2022 година, би трябвало да е извънредно отрезвяващ за бранителите на Украйна. Транспарънси оцени 180 страни по скалата от 1 до 180, като едно е страната с най-малка корупция. Украйна се класира на 122 място, единствено 14 пункта по-напред от пословично корумпираната Русия.
В отчета си за 2022 година за политическите свободи Freedom House класира Украйна като единствено „ частично свободна “ – статус, сходен на този, който дават на страните със съмнителни режими като Филипините с Родриго Дутертес. По това време даже и тази оценка е била великодушна, а съгласно голям брой свидетелства събитията са се влошили във всички области от началото на войната. Зеленски сложи отвън закона опозиционните политически партии, затвори съвсем всички опозиционни новинарски издания и вкара в пандиза голям брой критици и даже публични представители от личното му ръководство по обвиняването, че са про-руски предатели. Има даже надеждни отчети за мъчения, употребявани в политическите затвори, както и за отряди на гибелта, подкрепяни от режима, които оперират безнаказано из цялата страна.
Зеленски и сътрудниците му нямат толерантност към рецензията, вътрешна или задгранична. Старанието да се набелязват и сплашват външните критици стана пределно ясно това лято, когато неговият държавен Център за битка с дезинформацията (отчасти финансиран от американските данъкоплатци, буквално) разгласява „ черен лист “ с такива съперници. Множество видни американци бяха в този лист, в това число професорът от Чикагския университет (и декан на външнополитическите реалисти) Джон Миършаймър, водещият на " Фокс Нюз " Тъкър Карлсън, някогашната членка на Конгреса Тълси Габард и старши сътрудникът на Института Cato Дъг Бандоу. Зловещата, заплашителна природа на листата стана още по-ясна в края на септември, когато Центърът за битка с дезинформацията пусна ревизиран лист (включващ адресите) на топ 30-те цели за началото на октомври. Този скъсен високоприоритетен лист осъжда посочените критици като „ терористи-дезинформатори “ и „ военнопрестъпници “. Подобно държание изрично не се вписва в традициите на демократичната народна власт. Но формален Вашингтон и неговите подопечни медии упорстват в опитите да продадат тази неистина.
Всепроникващата и нечестна пропагандна акция на Вашингтон сигурно ще продължи, подпомагана и подстреквана от нахално военнолюбивите новинарски медии. По-релевантният въпрос е дали американският народ ще се разсъни и ще осъзнае, че е бил излъган още веднъж за съмнителната презокеанска намеса на Съединените щати в отбрана на още по-съмнителен задграничен клиент.
Тед Галън Карпентър, старши помощник по отбранителни и външнополитически проучвания в Института Cato и външен помощник на American Conservative, е създател на 13 книги и над 1000 публикации по интернационалните работи. Последната му книга е Unreliable Watchdog: The News Media and U.S. Foreign Policy (2022.)
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Автор: Тед Галън Карпентър, t
Войнстващите бранители на Украйна може да се изненадат от антидемократичните трендове в страната
Американските водачи натрупаха дълъг лист с измами по отношение на интернационалните цели на Вашингтон и естеството на американските задгранични цели. Скромни и даже оскъдни закани и разстройства се трансфораха в хипотетични екзистенциални закани за сигурността на Америка, както и в закани за районния и международен ред, съгласно претрупаните пропагандни разкази на Вашингтон. В допълнение, голям брой администрации рутинно изпират досиетата на властнически другарски режими. По този метод автократи като никарагуанският Анастасио Сомоса Дебайле, египетският Хосни Мубарак и ужасяващи екстремисти като сирийските сунитски джихадисти – всички те станаха почетни членове на „ Свободния свят “.
И двата съставния елемент са налични в актуалната акция на дезинформация на Вашингтон по отношение на войната в Украйна. Два лъжливи аргумента в пропагандата на Съединени американски щати са толкоз явни, че стоят като великански неистини. Първата неистина е, че войната на Русия в Украйна е изцяло непровокирана. Нищо, което Украйна, Съединените щати или НАТО са създали, не е заплашвало Русия, гласи тази история, или пък асъдействало и минимум за сегашната кървава покруса. Втората неистина е, че Украйна е демократична, демократична страна, която със самото си битие като модел в съседство с Русия ужасява Владимир Путин и неговия вътрешен кръг от властнически олигарси.
В първичното си изказване от Белия дом президентът Байдън съобщи непосредствено, че съветската инвазия е била „ непровокирана и неоправдана “. На идващия ден той разказа офанзивата като брутално нахлуване над народа на Украйна, " без провокация, без опрощение, без нужда. “ „ Непровокираната “ мантра скоро стана съществена част от разказа, оповестяван от администрацията и нейните съдружници в новинарските медии и външната политика.
Критиките към съветските военни дейности като брутални и несъразмерни са изцяло оправдани, само че аргументът, че са били напълно непровокирани е подвеждащ в най-хубавия случай и откровена неистина в най-лошия. Уважавани анализатори предупреждаваха в продължение на повече от четвърт век, че разширение на НАТО на Изток към границите на Русия ще се приключи зле, без значение кой ръководи в Москва, защото това е по своята същина заплашително и нарушаващо значими съветски ползи. Множество американски администрации обаче неглижираха тези рекомендации за нерешителност. Всъщност политическите законодатели в ръководствата на Буш, Обама, Тръмп и Байдън продължиха да натискат за присъединение на Украйна в НАТО, макар повтарящите се и непрекъснато възходящи предизвестия от Кремъл, че сходна стъпка ще пресече алената линия и ще провокира рецесия.
Критиците, които се осмелиха да заявят, че сходни дейности на Запада съставляват неразумна провокация и са голям фактор при срутва на връзките сред Изтока и Запада, бяха подложени на обстрел от клеветници, отпред с администрацията на Байдън. Любимото обвиняване против тях е, че повтарят „ опорните точки на Путин “. Историческите архиви обаче съдържат изобилни доказателства против сходни опростенчески клюки.
По-софистицираните поддръжници на тезата, че Съединените щати и НАТО не са създали нищо, с което да предизвикат Русия, настояват, че не е имало реалистични изгледи Украйна да се причисли към алианса още дълги години, в случай че въобще се причисли, тъй че Путин не е имал причина да се тревожи. Тези причини комфортно заобикалят въпроса, че Москва не просто възразяваше Украйна да получи участие в НАТО, само че доста по-съществено – съветските водачи възразяваха Украйна да стане боен запас на НАТО, без значение дали в изискванията на официално участие или не.
Това е значима разлика, тъй като западното оръжие се изля в страната, военни от Съединените щати образоваха украински военни и разследващи сили, а също и въоръжени сили на Съединените щати организираха взаимни учения с украински военни елементи, по този начин както и със силите на други натовски страни. Има даже надеждни доказателства, че американски и украински разузнавачи са провели взаимни хакерски атаки против съветски цели. Да се твърди, че сходни дейности не съставляват голяма провокация е надълбоко подмолно.
Толкова за първата неистина. Сега за втората.
Координираният агитационен обстрел от администрацията и нейните идеологически съдружници упорства, че Украйна е бастион на свободата и демокрацията, който в този момент е атакуван от бруталния властнически комшия. Бившият шеф на сектор на Централно разузнавателно управление на САЩ Дан Хофман съобщи, че „ това, което плаши Владимир Путин в сърцевината на този спор е демокрацията. “ И добави, че „ Путин не може да понесе народна власт на своята граница с рускоговорящо население и търговски връзки с Европа. “
В най-хубавия случай този мотив е единствено на половина правилен. Русия е агресорът в актуалната война и няма подозрение, че Русия е мръсна, властническа страна. Демокрацията в тази страна умира от мудна гибел в продължение на двадесет години в ръцете на Путин.
Обаче концепцията, че Украйна е народна власт – още повече демократична народна власт – е опровергана от обширни обстоятелства. Дори и в ранните години след „ революцията на Майдана “, имаше голям брой терзания по отношение на държанието на Киев. Новото държавно управление на Петро Порошенко вкара тежка цензура, преследваше и даже затваряше критиците на режима, обстрелваше цивилното население в сепаратистките Донецк и Луганск и продължаваше систематичната корупция, която прояждаше Украйна, откогато беше станала самостоятелна през 1991 година. Тези трендове продължиха и при настоящия президент Володимир Зеленски.
Погледнато строго по стандартите за корупция и политическа независимост, Украйна не беше демократична народна власт даже и преди войната с Русия да стартира. Годишният отчет за корупция на Трансперънси интернешънъл, оповестен при започване на 2022 година, би трябвало да е извънредно отрезвяващ за бранителите на Украйна. Транспарънси оцени 180 страни по скалата от 1 до 180, като едно е страната с най-малка корупция. Украйна се класира на 122 място, единствено 14 пункта по-напред от пословично корумпираната Русия.
В отчета си за 2022 година за политическите свободи Freedom House класира Украйна като единствено „ частично свободна “ – статус, сходен на този, който дават на страните със съмнителни режими като Филипините с Родриго Дутертес. По това време даже и тази оценка е била великодушна, а съгласно голям брой свидетелства събитията са се влошили във всички области от началото на войната. Зеленски сложи отвън закона опозиционните политически партии, затвори съвсем всички опозиционни новинарски издания и вкара в пандиза голям брой критици и даже публични представители от личното му ръководство по обвиняването, че са про-руски предатели. Има даже надеждни отчети за мъчения, употребявани в политическите затвори, както и за отряди на гибелта, подкрепяни от режима, които оперират безнаказано из цялата страна.
Зеленски и сътрудниците му нямат толерантност към рецензията, вътрешна или задгранична. Старанието да се набелязват и сплашват външните критици стана пределно ясно това лято, когато неговият държавен Център за битка с дезинформацията (отчасти финансиран от американските данъкоплатци, буквално) разгласява „ черен лист “ с такива съперници. Множество видни американци бяха в този лист, в това число професорът от Чикагския университет (и декан на външнополитическите реалисти) Джон Миършаймър, водещият на " Фокс Нюз " Тъкър Карлсън, някогашната членка на Конгреса Тълси Габард и старши сътрудникът на Института Cato Дъг Бандоу. Зловещата, заплашителна природа на листата стана още по-ясна в края на септември, когато Центърът за битка с дезинформацията пусна ревизиран лист (включващ адресите) на топ 30-те цели за началото на октомври. Този скъсен високоприоритетен лист осъжда посочените критици като „ терористи-дезинформатори “ и „ военнопрестъпници “. Подобно държание изрично не се вписва в традициите на демократичната народна власт. Но формален Вашингтон и неговите подопечни медии упорстват в опитите да продадат тази неистина.
Всепроникващата и нечестна пропагандна акция на Вашингтон сигурно ще продължи, подпомагана и подстреквана от нахално военнолюбивите новинарски медии. По-релевантният въпрос е дали американският народ ще се разсъни и ще осъзнае, че е бил излъган още веднъж за съмнителната презокеанска намеса на Съединените щати в отбрана на още по-съмнителен задграничен клиент.
Тед Галън Карпентър, старши помощник по отбранителни и външнополитически проучвания в Института Cato и външен помощник на American Conservative, е създател на 13 книги и над 1000 публикации по интернационалните работи. Последната му книга е Unreliable Watchdog: The News Media and U.S. Foreign Policy (2022.)
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ